admin
08/19/2015 - 11:44

Името й е Марияна Попова. Но ако очаквате при срещата с нея да ви изпее популярна песен, подобно на известната си съименничка, жестоко се лъжете. По-скоро с бързи, отработени движения ще ви „вземе кръвта“. Защото Марияна е медицински лаборант, пише  в. „Черноморски фар”.

Едва на 29 години е. Завършва средно образование в родния Карнобат, след това е приета в Медицинския колеж във Варна. В момента работи в Медико-диагностична лаборатория „Лина“, където постъпва през 2007 година.
Споделя, че е първата в семейството, която практикува професията на лаборанта. Надява се, обаче, да не остане единствена. Любовта й към биологията намира естествен израз в избора как да се реализира в бъдеще. Като първо желание при кандидатстудентските изпити отбелязва „Помощник-фармацевт“. Приемат я в специалност „Медицински лаборант“, за което днес е благодарна на съдбата. 
Обича работата си, дори я намира за престижна, което проличава от уважението и доверието на хората към нея. Признава, че в началото изпитвала притеснения, особено при първата манипулация за вземане на кръв. От стресовите състояния преди години си спомня, че много й помогнали колегите, които я окуражавали и съветвали. Затова е категорична, че фирмата и екипът са от съществено значение.
„Работата като лаборант ми дава сигурност и самочувствие. Чувствам се горда, че помагам на пациентите“, откровена е Марияна Попова. Смята, че работата само й дава, научава я на много и нови неща. 
Младата лаборантка изпитва трудности само в натоварените дни, при струпване на повече пациенти. „Трябва да си много съсредоточен и да изслушваш внимателно хората. Пациентите търсят комуникация, понякога в нас намират отдушник за проблемите си, други идват с лошо настроение и го стоварват върху нас. В същото време медицинският лаборант трябва да е вежлив и внимателен перманентно“, споделя Марияна.
Най-важното качество, което се изисква в професията лаборант, според нея, е търпението. „Трябва да бъдеш търпелив и спокоен, защото пациентите са различни – от дечица до много възрастни, здрави, болни, обременени, ядосани... И подходът към тях трябва да е различен. Всеки човек идва с проблемите си и ако не си спокоен и толерантен към него, той го усеща. Когато пациентът е доволен от лаборанта и свикне с него, при следваща манипулация има предпочитания кой да я извърши“, забелязала Марияна.

И добавя друго съществено условие – добра подготовка – и теоретична, и практическа. „Важно е да бъдеш любезен с пациентите, усмихнат, предразполагащ – те го усещат и оценяват“, изрежда младата жена пълния набор от качества, за да си добър медицински лаборант.
Според нея по-лесно се работи с възрастни хора, защото те са настроени психически за манипулация. При децата било по-различно – те се плашат повече от белите престилки, не толкова от иглата. В такива ситуации лаборантите имат отработена техника – разни хитрости за прогонване на страха и спечелване на детското доверие. С калинки, влакчета и сюжети от популярни детски приказки, те ангажират вниманието на малчуганите.
Специалистката е убедена, че трябва да имаш голямо сърце, за да попиваш част от отсрещната човешка болка. Признава, че е болезнено чувствителна към страданието на пациента, особено при песимистични резултати на изследванията. Марияна никога няма да забрави първия път, когато е присъствала при получаването от пациент на резултати със завишени стойности. "Пациентът се разплака, а аз преживях ситуацията сякаш е мой близък приятел или скъп родственик“, спомня си Марияна. С времето и практиката се научила да свиква с болката при подобни резултати, да ги приема професионално, но и човешки.
Преките й наблюдения с пациентите показват, че трябва да се правят повече профилактични изследвания. Статистиката сочи, че повечето хора не са наясно с ползите от ранното диагностициране на заболяванията. Обикновено изследванията са с направление от лекар, което е знак, че се правят при вече възникнал здравословен проблем. Марияна казва, че от разговорите с пациентите има усещането, че хората не са настроени положително изобщо към здравеопазването в България. Обикновено се жалвали от липса на достатъчно направления за изследвания по Здравна каса. 
Другите наблюдения на лаборантката са свързани с недостатъчната здравна култура на българина – хората се разболявали и едва тогава прибягвали до лекар и последващи изследвания. „Ако се правят профилактично, хората ще знаят навреме дали има разминаване с референтните стойности, което от своя страна е предпоставка за своевременно лечение и бързо оздравяване“, казва младата жена.
Обобщава ежедневието на медицинския лаборант с най-важните акценти: Ставам сутрин, пия кафе и отивам на работа. Прекрача ли веднъж прага на лабораторията, време за паузи няма. Обикновено пациентите още от сутринта са пред вратата и чакат. Натоварено е. Излишните разговори с колегите се избягват. Вземаме кръв, правим изследванията, след което пациентите идват за резултатите.
Младата жена подчертава, че отговорността е голяма и право на грешки нямат. Пациентите са много и освен извършване на манипулации, тя и колегите й трябва да са готови да отговарят и на въпросите им. Допълва също, че от медицинския лаборант се изисква да бъде много съсредоточен – да следи назначените изследвания от лекар по направления и едновременно да се съобразява с желанията на пациента. Някои не знаели какво точно искат, а само посочвали къде ги боли. „Затова внимавам какво предлагам като допълнителни изследвания. Изисква се пълна концентрация и адекватност. Всяко разсейване може да доведе до грешка“, казва Марияна.

Единственото, с което все още не може да свикне в работата, е ранното ставане. Но се е научила на дисциплина – вечер ляга рано, когато на следващия ден й предстои първа смяна в лабораторията. Марияна подчертава, че работното време в „Лина“ е добре подредено, така че оставало време за всичко – както за работа, така и за личен живот. 
„В края на работния ден съм доволна от свършеното. А после... идва ред на тишината. Няма го шума на апаратите. След работния ден – тишината е като панацея за душата и мозъка ми“, споделя лаборантката.