prezenta
06/13/2016 - 10:21

Онкологичните заболявания са широко разпространени и като причина за смъртност се нареждат на второ място след сърдечно-съдовите. Предвид тежестта на туморните заболявания и социалната им значимост, използването на различни методи за доказване наличието и развитието им, са от съществено значение. За подпомагане откриването, диагностиката и проследяване ефекта от лечението широко се използват туморните маркери. Това са субстанции (обикновено белтъци), които се произвеждат от туморните клетки или от други клетки на организма в отговор на туморния процес в по-големи концентрации и доказват присъствието или развитието му. Има и доброкачествени състояния, при които маркерите се завишават в известна степен и това също трябва да бъде взето предвид при интерпретация на резултатите. 

Тъй като туморните маркери не се откриват само при наличие на онкологично заболяване и могат да бъдат нормални в ранните стадии, ако изключим с известни резерви единствено PSA (простатно-специфичния антиген), те не са подходящи за скрининг за наличието на определен вид рак и подпомагане ранната диагноза, когато заболяването е ограничено и най-лечимо. За доказване наличието на туморен процес се използват в комбинация с други методи - физикално изследване,образни изследвания,биопсии и др. Но онкомаркерите имат своето значение при определяне стадия на заболяването, прогнозата и подходящата терапия, а най-ефективно е тяхното използване при проследяване ефекта от лечението и ранно откриване на рецидив и метастази.

Липсата на строга органна специфичност на туморните маркери, характерни само за неопластичен процес в определен орган, налага за различните локализации в началото, преди започване на лечението, да се изследват най-често два или повече маркера, като при проследяване на болния се подбира един от тях.

За по-голяма част от най-честите локализации на раковите заболявания са валидирани туморни маркери, които подпомагат диагнозата, проследяването и мониторирането на терапията. Най-използваните в практиката са при:  колоректален и панкреасен карцином– CEA и CA19-9; рак на млечната жлеза  - CA 15-3; стомах-CA72-4; маточната шийка– SCC; бял дроб-NSE,CYFRA 21-1,CEA; простата-PSA; щитовидна жлеза- тиреоглобулин и калцитонин; хепатоцелуларен карцином-AFP; рак на яйчник– CА-125 и НЕ4, като при едновременното  им определяне се увеличава чувствителността и специфичността, особено в началните фази и се използва за изчисляване степента на риска от малигнено заболяване на яйчника (ROMA) при жени с пространство-заемащ процес в малкия таз и др.

 

 

д-р Здравка Георгиева, специалист "Клинична лаборатория"