Anti GAD 65 (анти GAD 65 антитела) количествен

Измерването на анти GAD 65 антитела се използва за лабораторна диагностика на тип I (инсулинозависим) автоимунен захарен диабет.

Скринингът за антитела срещу антигена на GAD 65 се използва също за изследване на пациенти с неврологични заболявания като Синдром на скования човек (Stiff person syndrome, SPS), лимбичен енцефалит, епилепсия и церебрална атаксия.

Захарният диабет тип I е инсулинозависим диабет и е форма на органно-специфично автоимунно заболяване, което води до разрушаване на островните клетки на панкреаса и техните продукти. Тези антитела се използват за разграничаване на диабет тип I от неинсулинозависим диабет тип II. Почти 90 % от диабетиците тип I имат едно или повече от следните автоантитела към момента на поставяне на диагнозата: анти-GAD65 (декарбоксилаза на глутаминова киселина), анти-ICA (панкреатични островни клетки) и инсулинови антитела.

Тези антитела могат да се появят години преди началото на симптомите при пациенти със захарен диабет тип I. Тестът за автоантитела също е полезен за роднини на пациенти с инсулинозависим диабет, за да се определи дали те са изложени на риск от развитие на заболяването. Наличието на GAD65 антитела потвърждава заболяването. Наличието на тези антитела по време на бременност (гестационен диабет) изисква постоянно прилагане на инсулин.

Тестването за тези автоантитела се използва и при наблюдение на пациенти, които са получили трансплантация на панкреатични островни клетки. И накрая, тези антитела могат да се използват за откриване на забавено начало на диабет тип I при пациенти, погрешно диагностицирани преди това с диабет тип II.

Диабетиците тип II имат ниски или отрицателни титри на тези автоантитела.

Анти-GAD антитела също се срещат при 60% от пациентите със Синдром на скования човек (Stiff person syndrome, SPS) и са наблюдавани както в серума, така и в цереброспиналната течност. Анти-GAD антитела могат да се появят и при лимбичен енцефалит, епилепсия и церебрална атаксия. Пациентите с неврологични симптоми често имат много по-високи титри на анти-GAD антитела от пациентите със захарен диабет тип 1.