Anti Gliadin IgA (анти глиадинови антитела) количествен

Изследването на антитела срещу тъканна трансглутаминаза и глиадин се използва за оценка на пациенти, суспектни за цьолиакия – непоносимост към глутен. В тази група влизат както пациенти с типични клинични симптоми, така и пациенти с атипични симптоми, но с висок риск поради фамилна анамнеза. Анализът на антитела срещу тъканна трансглутаминаза също се използва за наблюдение и проследяване на пациенти с херпетиформен дерматит и цьолиакия, спазващи безглутенова диета.

Глиадинът и глутенът са протеини, които се намират главно в пшеницата и пшеничните продукти, които се произвеждат от нея, също така в ечемика, ръжта и овеса. Пациентите, страдащи от цьолиакия (или още глутенова ентеропатия) не могат да консумират тези продукти, тъй като развиват тежки стомашно-чревни симптоми на малабсорбция. Единственото ефективно лечение на цьолиакията е въздържането от продукти, съдържащи глутен.

В допълнение, IgA и IgG имуноглобулини срещу глиадин и тъканна трансглутаминаза (tTG) се експресират в чревната лигавица и серума на пациентите. Идентифицирането на тези антитела в кръвта на пациенти с малабсорбция е много полезно в подкрепа на диагнозата цьолиакия или херпетиформен дерматит. Окончателна диагноза на цьолиакия обаче може да се постави само когато се открият характерните патологични чревни лезии на цьолиакия (чрез биопсия). Освен това симптомите на пациента трябва да се подобрят, когато е на специална ограничителна диета без глутен. И двете условия са необходими за диагностицирането на заболяването.

При пациенти с цьолиакия определянето на тези антитела може да се използва за проследяване на прогресията на заболяването и спазване на диетичните указания. Освен това тези антитела са показателни за успешно лечение, тъй като са отрицателни при пациенти на безглутенова диета.

Честите клинични прояви на цьолиакията са свързани със стомашно-чревно възпаление, включват коремна болка, малабсорбция, диария или запек.

Клиничните симптоми на заболяването обаче не се ограничават само до стомашно-чревния тракт. Други често срещани прояви на цьолиакия могат да включват изоставане в развитието (забавен пубертет и нисък ръст), дефицит на желязо, повтарящи се спонтанни аборти, остеопороза, хронична умора, повтарящ се афтозен стоматит, хипоплазия на зъбния емайл и дерматитис херпетиформис. Пациентите с цьолиакия могат също да развият невропсихиатрични прояви, включително атаксия и периферна невропатия, и са изложени на повишен риск от развитие на неходжкинов лимфом. Заболяването може да бъде свързано и с други клинични заболявания като тиреоидит, диабет тип 1, синдром на Даун и IgA имунодефицит.

Важно условие преди да се направят тези изследвания е пациентът да не е спрял консумацията на хранителни продукти, съдържащи глутен, тъй като могат да се получат фалшиво отрицателни резултати.