Anti-Insulin (анти-инсулинови антитела-IAA) количествен

Количественото определяне на анти-инсулинови антитела се използва за прогнозиране на бъдещото развитие на диабет тип 1 при асимптоматични деца и младежи, във връзка с фамилна анамнеза и други лабораторни тестове (HLA типизиране, GAD65 антитела, IA-2 антитела), при диференциална диагноза на диабет тип 1 и тип 2, при оценката на пациенти с диабет с инсулинова резистентност и изследване на хипогликемия при индивиди без диабет.

Диабет тип 1 или инсулинозависим диабет се причинява от разрушаването на бета-клетките на панкреаса, което води до пълен инсулинов дефицит. Клиничното начало на диабета не настъпва, докато 80 до 90% от тези клетки не бъдат унищожени. Преди клиничното начало на заболяването диабет тип 1 често се характеризира с определени автоантитела срещу различни антигени на островните клетки, включително декарбоксилаза на глутаминова киселина (GAD65), тирозин фосфатаза (IA2) и инсулин. Смята се, че автоимунното разрушаване на произвеждащите инсулин бета клетки на панкреаса е водещата причина за диабет тип 1. Наличието на тези автоантитела осигурява ранна индикация за прогресиращ автоимунитет и тяхното измерване е полезно за прогнозиране, диагностициране и наблюдение на пациенти с диабет.

Антитела срещу инсулин се откриват главно, ако не изключително, при малки деца, които развиват диабет тип 1.