Антимон (Sb)

Тестът се използва за определяне нивата на концентрация на антимон в кръвта.

Антимонът е сребристобял метал, който се използва в сплави за направата на оловни батерии, ламарина, лагери, отливки, амуниции, пигменти, абразиви, огнеупорни тъкани. Антимонът намира приложение и в медицината, в състава на лекарства (например натриев стибоглюконат, който се използва за лечение на кожна лайшманиоза).

Антимонът обикновено навлиза в околната среда по време на добив, обработка на руди, емисии от електроцентрали, изгарящи въглища, и производство на сплави. Излагането на антимон може да възникне чрез вдишване, поглъщане или контакт на кожата с почва, вода, храни или лекарства, които го съдържат. В работна среда излагането обикновено е чрез вдишване.

Абсорбцията на антимон през белите дробове може да отнеме дни до седмици. Абсорбцията на антимон от поглъщане обикновено навлиза в кръвта в рамките на няколко часа.

След като попадне в кръвта, антимонът се отлага в черния дроб, белите дробове, червата и далака. Елиминирането е предимно чрез урината, което се случва в продължение на няколко седмици. Полуживотът варира в зависимост от химичната форма.

Тривалентният антимон се свързва главно с еритроцитите, докато петвалентният антимон се намира предимно в плазмата, което прави кръвта предпочитаната проба за анализ за остра интоксикация.

Ефектите от остро или хронично отравяне с антимон са подобни на отравянето с арсен и включват коремна болка, диспнея, гадене, повръщане, дерматит и зрителни смущения. По-тежките симптоми на токсичност включват пневмокониоза и промени в електрокардиограмата.