Йонизиран калций (Ca++)

Забележка: Желателно е изследването да се извършва минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и добавки, съдържащи калций.

Свободният, йонизиран калций е биологично активният калций. Вътреклетъчният калций има ключова роля в много важни физиологични процеси, като мускулното съкращение, хормоналната секреция, гликогеновия метаболизъм и клетъчното делене. Концентрацията на вътреклетъчният калций е 1000 пъти по-малка от тази на плазмата.

Екстрацелуларният калций е необходим за минерализацията на костите, кръвосъсирването и др. функции. Калцият стабилизира клетъчните мембрани, играе важна роля в клетъчния пермеабилитет. Намаленото ниво на серумния свободен, т.е. йонизиран калций, повишава нервномускулната възбудимост и води до тетания. Повишеното ниво действа обратно - намалява нервномускулната възбудимост.

Йонизираният калций трябва да се интерпретира винаги в съчетание с общата калциева концентрация. Нормален йонизиран и висок общ калций може да се среща в резултат на хипералбуминемия, мултиплен миелом, повишен прием на вит. Д. Нормален йонизиран калций и нисък общ калций са наблюдава при хипоалбуминемия в резултат на чернодробни или бъбречни заболявания. Нисък йонизиран калций при нормални нива на общия калций може да се дължи на: остра и хронична респираторна алкалоза, пациенти с бъбречна недостатъчност, след операции, при изгаряния и др.

Нисък йонизиран и общ калций се наблюдава при първичен хипопаратиреоидизъм, дефицит на вит. Д, магнезиев дефицит, рахит, хиперфосфатемия, при хемодиализа, чести кръвопреливания и др.

Причини за висок йонизиран и общ калций могат да бъдат първичен хиперпаратиреоидизъм, вторичен хипопаратиреоидизъм, малигнени заболявания и тумори с ектопична секреция на паратхормон.