Коклюш и паракоклюш ДНК (B.pertussis DNA)

Предпочитан диагностичен тест за откриване на Bordetella pertussis или Bordetella parapertussis.

Bordetella pertussis е силно заразен етиологичен агент на коклюш или т. нар. „магарешка кашлица“. Bordetella parapertussis причинява подобно, но по-леко протичащо заболяване.

Лабораторните методи за изследване включват тестове за амплификация на нуклеинова киселина (напр. полимеразна верижна реакция [PCR]), серология, култура и директно флуоресцентно изследване на антитела. Културата и директното флуоресцентно изследване на антитела са ограничени от ниската чувствителност, което прави амплификацията на нуклеинова киселина и серологията предпочитаните тестове.

Оптималното време за вземане на проба за PCR изследване е през първите 3 седмици от заболяването, докато бактериалната ДНК все още присъства в назофаринкса. След четвъртата седмица на заболяването количеството на бактериите в назофаринкса бързо намалява, което увеличава риска от фалшиво отрицателен резултат.

PCR тестването не се препоръчва при асимптоматични пациенти, тъй като фалшиво положителни резултати са по-вероятни.

Серологичният отговор към коклюш обикновено се установява в рамките на 2 седмици след инфекцията и следователно откриването на антитела от клас IgG срещу коклюш токсин, който се произвежда само от коклюш, може да бъде полезно допълнение за диагностициране на по-късни етапи от заболяването в момент, когато количеството B pertussis може да бъде под границата на откриване на PCR анализа.

Положителният резултат показва наличието на ДНК от Bordetella pertussis или Bordetella parapertussis. В някои случаи пациентът може да даде положителен тест както за коклюш, така и за паракоклюш.

Отрицателният резултат показва липсата на откриваема ДНК на коклюш и паракоклюш в пробата, но не отрича наличието на микроорганизъм или активно или скорошно заболяване (известен процент на инхибиране <1%). Отрицателният резултат може да бъде налице поради инхибиране на полимеразна верижна реакция или наличие на B pertussis или B parapertussis в количества, по-малки от границата на откриване на анализа. Пациентите, които се тестват дълго време след появата на симптомите, може да имат отрицателен тест; в такива случаи може да се обмисли изследване за антитяло срещу коклюш, IgG, в серум.