Протеинограма

Протеинограмата /електрофореза на серумни белтъци/ е метод на изследване, посредством който серумните белтъци се разделят на фракции, чието съотношение и концентрация се променя при различни болестни състояния. Електрофорезата се провежда, за да се установи наличието на специфични протеини в кръвта.

Серумът съдържа над 300 различни вида белтъци: транспортни протеини, ензими, ензимни инхибитори и др. Концентрацията и съставът на серумните белтъци варира в зависимост от физиологичното състояниe на организма, както и от наличието на различни заболявания. Клетъчната деструкция, както и промените в метаболизма, които се получават при много и различни заболявания, водят до големи вариации в концентрацията на серумните протеини и/или протеиновите фракции.

При серумната електрофореза се получават пет ясно видими групи протени: албумин и четири глобулинa - Аlpha-1, Аlpha2, Beta и Gamma.

Протеинограмата се използва, за да се установят:

• промени в концентрацията или подвижността на протеините или група от протеини;
• наличие на моноклонален имуноглобулин;
• наличие на генетични варианти на някои протеинови молекули;
• откриване на имунни комплекси;
• откриване на комплекси между протеини и други молекули, като лекарства, билирубин и др.

Албуминът е главният серумен протеин - 60% от общото протеиново съдържаниe в организма. Този протеин осигурява задържането на кръвта в кръвоносните съдове и взима участие в пренасянето на някои лекарства и други вещества. Също така албуминът има много важна роля за растежа и заздравяването на тъканите. Концентрацията му се повишава относително при дехидратация и се понижава при намалена синтеза, чернодробни заболявания, бъбречна недостатъчност, кръвоизливи, изгаряния и малигнени заболявания.

Аlpha-1 глобулините включват Alpha-1 антитрипсин, орозомукоид и алфалипопротеин. В тази група серумни протеини влиза и HDL-холестеролът /добрият холестерол/. Te играят важна роля в активирането на комплемента, кръвосъсирването и фибринолизата. Повишават се при възпалителни реакции. Alpha-1 фракцията е понижена при белодробен емфизем, дължащ се на генетичен дефект в синетезата на Аlpha-1 антитрипсина.

Аlpha-2 зоната включва Аlpha-2 macroglobulin - протеазен инхибитор на трипсина, плазмина и каликреина. Този протеин транспортира хормоните инсулин и естроген. При новородените той транспортира растежния хормон. Alpha-2 макроглобулинът е физиологично висок през периода на детството и бременността. Патологично повишение има при нефротичен синдром и възпалителни реакции. Понижени са стойностите му при чернодробни заболявания, ревматоиден артрит и миелом. Друг компонент на Alpha-2 зоната е хаптоглобина. Негова основна функция е да свързва хемоглобина, който циркулира свободно в кръвообръщението. Повишава се при остри и хронични възпаления, неопластични състояния и миокарден инфаркт. Понижава се при хемолитична анемия, мегалобластна анемия и чернодробни заболявания.

Beta зоната включва трансферин, С3 И С4 фактори на комплемента и беталипопротеин. Трансферинът е транспортен белтък на желязото в серума и участва в борбата с инфекциите. Той се синтезира в черния дроб. Повишение на трансферина има при хронични хеморагични състояния и желязодефицитна анемия. Понижение на трансферина има при чернодробни заболявания, нефроза, хронични възпалиния и др.

Gamma глобулин се наричат още и антитела, които се включват в борбата с инфекции. Gamma глобулините влизат в контакт с чуждите агенти в организма като бактерии, вируси и други и предизвикват унищожаването им от имунната система.

Изброените протеини се движат с различна скорост и се групират по специфичен начин, като така подпомагат диагностицирането на някои заболявания. Електрофореза на серумни белтъци /протеинограма/ е изследване, което се прави сутрин на гладно всеки четвъртък.