Anti IA2 (анти IA2 антитела)

Този тест може да се използва за:

• клинично разграничение на захарен диабет тип 1 от тип 2;
• идентифициране на лица с повишен риск от развитие на диабет тип 1 (включително високорискови роднини на пациенти с диабет);
• прогнозиране на евентуална бъдеща нужда от лечение с инсулин при пациенти с диабет в зряла възраст.

Анти-IA2 антителата са циркулиращи антитела, открити при 78 % от пациентите, диагностицирани с диабет тип 1. IA2 (свързан с инсулинома протеин-2) е вътреклетъчен протеин, широко експресиран в тялото, който има отрицателна регулаторна роля върху инсулиновия сигнален път. Той играе решаваща роля в β-клетките на панкреаса, като регулира клетъчната пролиферация и апоптозата 10.

Наличието на автоантитела на островните клетки се свързва с диагнозата захарен диабет тип 1. Идентифицирани са няколко автоантигена, срещу които са насочени островните антитела. Те включват свързания с тирозин фосфатазата островен антиген 2 (IA-2), декарбоксилаза на глутаминова киселина 65 (GAD 65), цинков транспортер 8 (ZnT8) и инсулин. Едно или повече от тези автоантитела се откриват при 96 % от пациентите с диабет тип 1 и се откриват преди клиничното начало, както и при пациенти с проявени симптоми.

Проучвания при роднини на пациенти с диабет тип 1 показват, че развитието на 1 или повече островни автоантитела (включително IA-2 антитяло) осигурява ранен маркер за прогресия към диабет тип 1. Наличието на автоантитела, идентифициращи пациенти, предопределени да развият диабет тип 1, обикновено се откриват преди 3-годишна възраст.

Някои пациенти с диабет тип 1 първоначално са диагностицирани като диабет тип 2 поради появата на симптомите в зряла възраст, затлъстяване и първоначалната инсулинова резистентност. Тези пациенти с "латентен автоимунен диабет в зряла възраст" могат да бъдат разграничени от пациентите с диабет тип 2 чрез откриване на едно или повече островни автоантитела (включително IA-2).