Антитела срещу чернодробни антигени

Скрининг за антитела срещу чернодробен антиген се използва при изследване на пациенти с неизвестна етиология на чернодробно заболяване, както и пациенти с автоимунен хепатит.

Автоимунният хепатит е хронично, прогресиращо, хетерогенно възпалително чернодробно заболяване с неизвестна етиология. Диагнозата на заболяването често е трудна, тъй като няма общ диагностичен тест и наличието на симптоми може да варира значително. Диагнозата включва оценка на клинични, лабораторни и хистологични находки, както и изключване на други причини за хроничен хепатит. Диагнозата става особено трудна при пациенти, класифицирани като имащи криптогенен хепатит, състояние, описано като неуточнен хроничен хепатит без антитела срещу чернодробни вируси и без маркери за автоимунитет. Ранната диагностика на автоимунния хепатит и имуносупресивната терапия са от съществено значение за предотвратяване на тежко чернодробно увреждане.

Пациентите с автоимунен хепатит обикновено се разделят на две групи въз основа на наличието на специфични автоантитела. Автоимунен хепатит тип 1 (наричан още класически, хроничен активен, лимфоиден, плазменоклетъчен или автоимунен хроничен активен хепатит) е най-често срещаният тип автоимунен хепатит. Автоимунен хепатит тип 1 се характеризира с наличието на антинуклеарни антитела (ANA), антитела срещу гладкомускулни влакна (ASMA) и p-ANCA антитела. Автоимунен хепатит тип 2 се характеризира с наличието на чернодробни/бъбречни микрозомални антитела (LKM-1) и антитела срещу цитоплазмения чернодробен антиген (LC-1).

Автоантителата срещу чернодробен антиген показват висока специфичност (приблизително 99 %) за автоимунен хепатит, но се откриват само при 10 до 30 % от пациентите с това заболяване.

Профилът за антитела срещу чернодробни антигени всключва следните показатели:

• AMA-M2
• M2-3E (BPO)
• Sp100
• PML
• gp210
• LKM-1
• LC-1
• SLA/LP1
• Ro-52