ICA (островноклетъчни антитела)

Тестът за антитела срещу островните клетки на панкреаса се използва при клинично разграничаване на диабет тип 1 от диабет тип 2, при идентифициране на лица с повишен риск от развитие на диабет тип 1 (включително роднини на пациенти с диабет) и при прогнозиране на необходимостта от лечение с инсулин при пациенти с диабет в зряла възраст.

Известно е, че автоантителата към островните клетки на панкреаса са свързани със захарен диабет тип 1. През последните години бяха идентифицирани няколко автоантигена, срещу които са насочени антителата към островните клетки. Те включват островен антиген 2 (IA2), свързан с тирозин фосфатаза, декарбоксилаза 65 на глутаминова киселина (GAD65), транспортер на цинк ZnT8 и инсулин. Едно или повече от тези автоантитела се откриват при 96% от пациентите с диабет тип 1 и се откриват преди появата на клиничните симптоми, както и при пациенти с изявена симптоматика.

Антителата ICA имат чувствителност от 57 % и специфичност от 99 % за лабораторна диагностика на диабет тип 1. Автоантителата при пациенти, които са предразположени да развият диабет тип 1, обикновено се откриват преди 3-годишна възраст. Някои пациенти с диабет тип 1 първоначално са диагностицирани с диабет тип 2, поради появата на симптоми в зряла възраст, затлъстяване и ранна инсулинова резистентност. Тези пациенти с латентен автоимунен диабет могат да бъдат разграничени от пациенти с диабет тип 2 чрез откриване на едно или повече автоантитела към панкреатичните острови (включително IA-2).