Ликвор

Изследването на ликвор служи за откриване и диагностициране на състояния, които засягат мозъка, нервите и гръбначния мозък, като: интракраниален кръвоизлив; деменция; възпаление на мозъчната тъкан (енцефалит); левкемия или други видове рак; менингит (мозъчна инфекция); множествена склероза или други автоимунни състояния; миелит (възпаление на гръбначния мозък).

Цереброспиналната течност или ликвор е бистра и безцветна течност, която непрекъснато се секретира с постоянна скорост от хороидния плексус - специална тъкан, която има много кръвоносни съдове и покрива мозъчните вентрикули. Основната функция на ликвора е да осигури механичната мозъчна защита. Той, също така, доставя хранителни вещества, спомага за отстраняването на различни вещества като аминокиселини, невротрансмитери, метаболитни крайни продукти и клетки.

Съставът на ликвора и неговото налягане се поддържат относително постоянни чрез различни механизми. Защитната кръвно-мозъчна бариера отделя мозъка от циркулиращата кръв и регулира разпределението на веществата между кръвта и ликвора. Всяко състояние, което нарушава тази защитна бариера, може да доведе до промяна в нормалното ниво или вида на съставките му. Тъй като ликворът обгражда мозъка и гръбначния мозък, изследването на проба от него може да бъде много ценно при диагностицирането на различни заболявания, засягащи централната нервна система (ЦНС) и помага за тяхното бързо откриване и навременна терапия. Анализът включва определяне на физичните характеристики и външен вид на ликвора (цвят, прозрачност), биохимичен анализ, анализ на клетъчния състав, а при необходимост и микробиологична оценка и тестове за инфекциозни заболявания.

Проба от гръбначно-мозъчната течност се получава чрез лумбална пункция, която обикновено се извършва чрез въвеждане на игла между прешлени L4 и L5, докато пациентът лежи настрани в свита поза, но понякога може да се изпълнява и в седнало положение.