Маркер S-100

Това са група неголеми калций-свързващи белтъци, които имат изразена тъканноспецифична и клетъчноспецифична експресия. Своето название получават благодарение на свойството им, да остават в разтворено (solubility) състояние в наситен (100 %) разтвор на амониев сулфат.

S-100 протеините участват в различни функции в клетката, като регулиране на клетъчното делене, клетъчна диференциация, калциев метаболизъм и др. Също така, те се секретират и при патологични процеси като туморен растеж и възпаление. Някои от тях действат аналогично на цитокини.

Протеин S-100 намира голямо приложение при диагностиката на един от най-злокачествените карциноми – меланом, като неговите стойности корелират добре с клиничния стадий на заболяването.

Интересът към S-100 е свързан и с използването му като маркер за мозъчни увреди, като черепно-мозъчни травми, мозъчно сътресение, както и мозъчно-съдови инциденти, субарахноидално кръвене, болест на Алцхаймер (S-100B, освобождаващ се от некротичната тъкан може да засили невродегенерацията посредством S-100B-индуцирана апоптоза). Установено е, че в ранните фази на мозъчен инсулт, специфични нервни клетки в периферната зона на инфаркта експресират S-100 и активно пролиферират, а тези белтъци се секретират не повече от 3 дни след инсулта. Това се счита за непосредствен отговор на мозъчната тъкан спрямо исхемията и може да се използва като ранен маркер за мозъчна увреда.

Тестът за количествено определяне на S-100 измерва концентрацията на димерите S100A1B и S100 ВB. Те се експресират предимно от клетки на централната нервна система, основно от астроглията, но също така и от меланомните клетки и някои други тумори.

В кои случаи се използва:

• В онкологията - при мониторинг и контрол на лечението на меланом, за ранно откриване на рецидиви на заболяването. В по-малка степен, тези димери се откриват и при други злокачествени заболявания - тироиден карцином, бъбречен карцином и др.
• В неврологията - при диагностика на черепно-мозъчна травма, невродегенеративни заболявания;
• В кардиологията - при сърдечна недостатъчност и остра исхемия;
• В ревматологията - при наличие на ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, псориазис и други автоимунни заболявания.