Мед (Cu)

Медта е важен микроелемент, който влиза в състава на костите, хрущялите, съединителната тъкан и миелиновите обвивки. Тя е от заначение за еритропоезата, развитието на скелета, функционирането на имунната система, образуването на меланин и пигментацията, влиза в състава на ред ензими и индивидуални белтъци. В кръвта се транспортира посредством белтъка церулоплазмин. В човешкия организъм се съдържат 100-150 mg мед. Основни източници на мед с храната са орехи, шоколад, гъби, черен дроб, сушени плодове.

Дефицитът на мед, както и излишъкът са редки патологични състояния. Наследствено заболяване, водещо до повишено отлагане на мед в тъканите и органите, се нарича болест на Уилсон - Коновалов (хепатолентикуларна дегенерация). Характерни лабораторни признаци на това заболяване са: понижени концентрации на мед в кръвта, повишени концентрации в урина в съчетание с понижени нива на церулоплазмин. При някои патологични състояния като хронични заболявания на черния дроб, бъбреците, остър хепатит, се наблюдава повишено отделяне на мед с урината и високи нива в кръвта, при нормален или повишен церулоплазмин. Повишението на медта в хода на лечение на дефицитни състояния и понижаване на церулоплазмина, говорят за ефективност на проведената терапия.

Интерпретацията на резултатите в някои случаи може да бъде затруднена, като се има предвид, че церулоплазминът е острофазов белтък и се повишава при възпалителни и инфекциозни заболявания. Някои лекарства като естрогени, карбамазепин, фенобарбитал, орални контрацептивни медикаменти също могат да повлияят резултата.