Невронални антитела - разширен Blot BM
Цена: 82.00€Време за изпълнение: до 15 работни дни
Условия и изисквания: -
Материал за изследване (проба): венозна кръв
Добави в количка за онлайн заявка
Скринингът за наличие на анти-невронални антитела се използва в следните случаи:
- при серологичен скрининг на пациенти с неустановена етиология на недиагностицирано неврологично разстройство, особено при пациенти с известни рискови фактори за развитие на онкологично заболяване;
- съмнение за паранопластичен синдром
- при целенасоченото търсене на потенциално онкологично
- изследване на неврологични симптоми, които се появяват по време или след противотуморно лечение, които не могат да бъдат обяснени с наличието на възможни метастази;
- при диференцирането на автоимунните невропатии от невротоксичните ефекти на химиотерапия;
Паранеопластичните неврологични синдроми (PNS) са редки синдроми, причинени от или свързани с подлежаща неоплазия.
Паранеопластичните неврологични синдроми не възникват в резултат на директния ефект на тумора върху клетките на нервната система, но се смята, че повечето са причинени от имунния отговор на организма към различни онконеврални антигени. Това са антигени, които се намират както в неопластични клетки, така и в нормални клетки на нервната тъкан и се разпознават като чужди, като по този начин стимулират производството на автоантитела, които атакуват както тумори, така и части от нервната система.
Тази "атака" на автоантитела води до прогресивно неврологично увреждане. Паранеопластичните неврологични синдроми могат да засегнат много части на нервната система и за разлика от повечето прогресивни невродегенеративни разстройства, те обикновено имат бърза поява на симптоми.
Откриването на антитела срещу онконеврални антигени показва диагнозата паранеопластичен синдром и помага да се фокусира изследването върху подлежащия тумор в специфични органи.
Какво включва изследването?
Антиядрено анти-Hu антитяло (ANNA-1)
Свързани паранеопластични неврологични синдроми:
- естетична невропатия и невропатия на автономната нервна система;
- церебеларна атаксия;
- енцефаломиелит;
- лимбичен енцефалит.
Най-често откриваните неоплазми:
- дребноклетъчен рак на белия дроб;
- недребноклетъчен рак на белия дроб;
- извънбелодробен дребноклетъчен рак.
Ядрено анти-Yo антитяло (клетки на Пуркиние)
Свързани паранеопластични неврологични синдроми:
- церебеларна атаксия.
Най-често откриваните неоплазми:
- рак на гърдата;
- рак на яйчниците;
- рак на матката.
Анти-невронно анти-Ri антитяло (ANNA-2, Anti-Nova-1)
Свързани паранеопластични неврологични синдроми:
- енцефалит на мозъчния ствол;
- церебеларна атаксия.
Най-често откриваните неоплазми:
- рак на гърдата;
- дребноклетъчен рак на белия дроб;
- медуларен рак на щитовидната жлеза.
Антиядрено анти-CV2 антитяло (CRMP5)
Свързани паранеопластични неврологични синдроми:
- сензорна и моторно-сензорна невропатия;
- енцефаломиелит;
- церебеларна атаксия;
- енцефалит на лимбичната система;
- невропатия на автономната нервна система;
- хорея.
Най-често откриваните неоплазми:
- дребноклетъчен рак на белия дроб;
- тимома.
Антиядрено анти-амфифизиново антитяло
Свързани паранеопластични неврологични синдроми:
- синдром, характеризиращ се с мускулна скованост и контракции.
Най-често откриваните неоплазми:
- дребноклетъчен рак на белия дроб;
- рак на гърдата.
Анти-ядрени анти-Ma1 и анти-Ma2 антитела (Ta)
Свързани паранеопластични неврологични синдроми:
- лимбичен енцефалит;
- енцефалит на мозъчния ствол;
- церебеларна атаксия.
Най-често откриваните неоплазми:
- рак на тестисите;
- рак на белия дроб.