Пълна кръвна картина (ПКК) - 16 показателя

Кръвната картина е най-често назначавания лабораторен анализ, като диагностичната ѝ стойност е много голяма, тъй като почти при всички заболявания нейните показатели в по-голяма или по-малка степен търпят промени.

Основните показатели, които се съдържат в резултата за ПКК 16 са:

1. HGB (Хемоглобин) - това е белтък, свързан с желязо, който осъществява преноса на кислород от белите дробове до тъканите и органите. Ниският хемоглобин е сигнал за наличие на анемия, а високите му стойности може да са в резултат на обезводняване (дехидратация ), в отговор на хипоксемични състояния на организма или на полицитемия вера.

2. RBC (Еритроцити) - основните формени елементи на кръвта или червените кръвни телца, които имат форма на двойно вдлъбнати дискове, съдържащи хемоглобин. Интерпретацията на техния брой съвместно с останалите показатели на кръвната картина и най-вече с еритроцитните индекси, дава ценна информация за вида на анемията.

3. HCT (Хематокрит) - дава представа за дела на формените елементи на кръвта, предимно еритроцити в общия обем кръв. Ниският резултат може да е сигнал за недостиг на желязо, което се използва от организма при производството на червените кръвни клетки. Високият резултат може да се дължи на дехидратация на организма или на друго патологично състояние.

4. WBC (Левкоцити) или белите кръвни клетки - общият им брой дава информация за наличие на инфекция, възпалителен процес, тъканна некроза, неоплазия и др., когато той е повишен, или за костно-мозъчна аплазия, автоимунни заболявания, някои инфекциозни заболявания, и др., когато левкоцитите са понижени. Следващите няколко показателя, които се наричат еритроцитни индекси, дават допълнителна информация за различни характеристики на червените кръвни клетки, по които може да се направи заключение за какъв вид анемия се касае.

5. MCHC (Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите) - дава представа за това дали еритроцитите съдържат нормално или понижено количество хемоглобин, т.е. дали са нормохромни или хипохромни. Ниските стойности могат да насочват към желязодефицитна анемия, таласемия и др. Високите стойности се срещат много рядко, при генетично обусловено заболяване, причиняващо анемия-наследствена сфероцитоза. В останалите случаи, високите стойности се дължат на повлияване от различни състояния на тестовете, от които се изчислява този показател - MCV и Хематокрит

6. MCH (Средно хемоглобиново съдържание в еритроцитите) - това е също изчислен показател, който се използва за оценка на хемоглобиновото съдържание в еритроцита и за наличието или не на анемия.

7. MCV (Среден обем на еритроцитите) - показател, който в някои хематологични броячи е изчислен, но в повечето съвременни хематологични анализатори е измерен при преминаването на клетката през лазарен лъч, при което се определя нейният обем. Големината на червените кръвни клетки е ориентир за наличие на желязодефицитна анемия, таласемия и др., когато техният размер е намален (микроцити), или за мегалобластна анемия и др., когато размерите им стават по-големи от нормалното (макроцити).

8. RDW (Девиация на еритроцитното разпределение) - това е показател, който е мярка за вариацията в големината на еритроцитите. Той отразява наличието на различни по големина еритроцити, което е насочващ маркер за анемични или други състояния, водещи до производството на еритроцити с различна големина.

Пълната кръвна картина съдържа информация и за някои показатели, отразяващи нейната способност да се поддържа в течно състояние.

9. PLT (Тромбоцити) - отразява броя на тромбоцитите - клетките, които участват в съсирването на кръвта. Ниският им брой е алармиращ сигнал за опасност от кървене в резултат на заболявания, свързани с намалената продукция или повишеното разрушаване на тромбоцитите. Високият им брой насочва към инфекции или други хематологични или малигнени заболявания, водещи до повишената им продукция.

10. MPV (Среден обем на тромбоцитите) - този показател отразява големината на тромбоцитите. Когато се оценява съвместно с тромбоцитния брой и останалите кръвни показатели, той може да даде ценна информация за състояния, свързани с ниски стойности на тромбоцитите. Младите, новопроизведени тромбоцити са с по-големи размери, затова високите стойности на този параметър при ниски тромбоцити означава, че костният мозък е способен да произвежда млади тромбоцити в опит да компенсира понижения им брой.

Пълната кръвна картина 16 показателя съдържа и информация за трите основни типа бели кръвни клетки - лимфоцити, гранулоцити и междинни по обем клетки, като всеки вид е представен като абсолютен брой и процент от общия брой левкоцити.

11. LYMF(Лимфоцити - брой) - абсолютен брой на лимфоцитите - това са подтип на белите кръвни клетки, които имат отношение към хуморалния и клетъчния имунитет на организма. Повишават се при вирусни инфекции, някои бактериални инфекции като туберкулоза, коклюш, при някои хематологични заболявания и др. Намален брой може да има при имунодефицитни състояния, автоимунни заболявания и др.

12. GRAN (Гранулоцити-брой) - абсолютен брой на гранулоцитите - това са част от белите кръвни клетки, които се увеличават в резултат на отговора на организма на инфекциозни или неинфекциозни състояния -травми, операции, изгаряния, някои лекарства и др. Намален брой може да се наблюдава при вирусни инфекции, тежко възпаление особено с ляво изместване и наличие на незрели форми на неутрофилите.

13. MID (Междинни по обем кетки - брой) - общ брой на всички останали видове бели кръвни клетки, които не са класифицирани като лимфоцити или гранулоцити.Тук влизат моноцити, еозинофили, базофили и други недиференцирани клетки.

14. LYMF% (Лимфоцити - %) - процент на лимфоцитите от общия бой левкоцити.

15. GRAN% (Гранулоцити - %) - процент на гранулоцитите от общия брой левкоцити.

16. MID (Междинни по обем клетки -%) - процент на междинните клетки от общия брой левкоцити.

Оценявайки общия и процентния дял на тези три популации кръвни клетки, можe да се направи разграничение дали отклоненията в стойностите им са абсолютни или релативни. При релативните изменения са повишени процентните стойности, но абсолютният брой на дадените клетки е все още нормален. Това дава допълнителна информация на специалиста за причините, водещи до съответните изменения.