Ревматоиден фактор (Rheumatoid factor) IgM

Тестът за Ревматоиден фактор IgA, Ревматоиден фактор IgG и Ревматоиден фактор IgM служи за количествено определяне на стойността на тези показатели в серума.

Анализът им се използва при диагностицирането на заболяването ревматоиден артрит (RA).

Ревматоидните фактори (RF) са автоантитела, насочени срещу С-терминалната част на константната област на тежката верига на имуноглобиулините от IgG клас – Fc участъка.

Високи стойности на RF могат да се установят при ревматоиден артрит, други автоимунни заболявания и др.

Състоянията, които обикновено се свързват с високи концентрации на RF, са ревматоиден артрит и синдром на Сьогрен. Повишени нива се срещат и при системен лупус еритематозус, системна склероза, полимиозит / дерматомиозит, криоглобулинемия и заболявания на съединителната тъкан.

Въпреки че наличието на IgM RF в серума се счита за най-важния серологичен индикатор за ревматоиден артрит, RF IgG и RF IgA антителата също са важни за диагностицирането.

Определянето на тези изотипове предоставя допълнителна информация по отношение на диференциалната диагноза и проследяването на ревматоидния артрит. Докато RF от подклас IgM са най-чувствителни за диагностициране на ревматоиден артрит, следователно най-подходящи за скрининг, RF от подклас IgG са най-специфични за RA и подобно на подклас IgA корелират с клиничните параметри и активността на заболяването.

Наличието на анормални нива и на трите изотипа е 100 % специфично за RA. RF при системен лупус еритематозус са свързани със синдром на Сьогрен, хипергамаглобулинемия, висок титър на антинуклеарни антитела, анемия и обикновено поява на SS-A и SS-B антитела.

Определянето на трите подкласа антитела има важно значение не само за диагнозата, но и за прогнозата на заболяването и за неговото значение.