Цинк (Zn)

Основната биохимична роля на цинка е свързана с участието му в поддържане активността на над 300 ензима, като по този начин той повлиява синтезата и метаболизма на белтъци, липиди, ДНК, РНК, играе важна роля за функцията на някои клетъчни органели и хормони, например инсулин.

Общото съдържание на цинк в организма е около 3 грама, от които 60% в мускулите, 30% в скелета, а останалите 10% са разпределени в тъканите, като с най-високи концентрации са очи, простата и коса.

Дефицитът на цинк е широко разпространен. В ранна детска възраст води до изоставане в растежа, диарии, нарушен Т- клетъчен имунитет, инфекции, забавено тестикуларно развитие у юноши. Недоимъкът му у подрастващи може да доведе до косопад, нарушение във вкусовите възприятия, забавен пубертет, емоционална нестабилност, тремор, чести инфекции.

Повишени стойности на цинк в серума могат да се установят при предозиране на заместително лечение с цинкови соли, при инхалация на пари от цинкови соли – напр. ZnO2 и др.